Какво ли мога да ти дам, Поезио!?
На тебе, от всичко най-възвишена.
Изпълнена с богатства си несметни
от автори - известни, неизвестни...
Такава... нежна, кървава, Поезио!
Каквато и да си, дори отречена
във всички дни - щастливи и нелеки
от тебе ще греба аз с пълни шепи...