Отново сама съм.Отново съм тъжна.
Танцувам в любовен дует с тишината.
Очите преливат,те другите лъжат,
че с обич и щастие днес съм богата.
Богата?Без тебе?Ирония смешна.
Без тебе съм скитник, умиращ от глад.
Без тебе съм слаба,залутана, грешна-
на остров самотен сред призрачен свят.
Без тебе съм фея, заключена в крепост,
загубила своя магически дар.
Без тебе съм роза, превърната в пепел,
по трънна пътека към приказен фар.
А с тебе живея със всяка частица
за всяка секунда от своя живот.
Със тебе съм волно политнала птица,
след бури намерила сигурен брод.
Без тебе...Със тебе...Върти се земята.
Любов и омраза се сливат в едно.
Внезапно разбрах- и без теб съм богата.
Но само чрез твоята обич.Защо?