/на един приятел, който днес има празник/
Не е разстояние
смехът по телефона.
Случване е.
И композираш усмивката ми
в твоята ария.
Да ми измислиш име.
Да късаш гласът ми
от ечемичните полета,
узрял и топъл.
Да ухае на мед
във очите ми.
А пчелите
да ме поръсват с прашец
от полски цветя.
И усещането да бъде,
като песен по керемидите,
като колелета по калдаръма,
домашни черги
по твърдия под
и халище,
по хладните ми стени.
И малка каничка
с мека вода
за жадните ми надежди.
Даваш ми,
давам ти,
кладенчова вода.
Да пия,
да пиеш,
светлина.