автор: nikoi

Отчупен от отминал шепот звук
ми връща за момент съня ограбен.
Усещам, че отново ще си тук,
от песен ако някак те направя.
И чувам, че светът край мен мълчи,
в очакване да сбъдна Светлината.
Опитвам. Но по устните горчи
разкъсващият химн на Тишината.
И зная, че от паднали звезди
на става точно никога огнище.
Не идвай! Аз отдавна ти простих.
Простих почти когато те измислих.