И ето ме - отново неранима!
Душата ми е като длан на скитник -
мазолеста, нечиста, захабена.
Не мога да обичам и не искам
да бъда ничия утеха
дори за час
и няколко минути!
Нощта е дива смугла грешница
и устните и са до сладко люти.
Изпивам я до дъно като вино,
наречено във църквата за комка.
Рисувам утро с непохватни рими
по дръжката на счупената стомна.