автор: alisa

А очите му - зелени,
като лято.
Знаел е, че непременно
него чакам.
Знаел е, че сто години
не са много,
и че трябва да пристигне.
След дълбокото
и след скъсаните котви,
след соленото,
след изпуснатите срокове -
е при мене.
И гласът ми ще се скъса,
ще заплача...
Боже, много ли е късно?
Правя крачка
и прохождам по детински
във душата му.
И си вярвам, че е истинско.
По-нататък
нека друг да го разкаже.
Не завиждам!
След голямата ми жажда
имам ближен.
Няма първа риза даже -
все раздавал...
Ще излъжа, ако кажа -
слаб му ангела...
А очите му зелени -
чак се давя...
След потопа оцелелите
имат право
да са толкова щастливи,
да е всичко...
Боже, адски ми отива
да обичам!