автор: sradev

Опровержение:
Текста публикуван като репортаж от дупката, в деня на пълната луна, фаталният ден в месеца на Марс, фаталният ден на седмицата - понеделник, да се счита извън времето и пространството.
ел. подпис: **************

Хиляда ангели и бутилка горнобанска! Кой ме е отвил от паркета? Бозево на квадрат! Какви са тия текстове на непознати езици. Къде съм бил и какво съм правил - да се счита за измислено.
Олеле! И при това съм счупил покривката, разлял масата, надраснал табуретката. Не, не - това не мога да бъда аз. Бързо назад! Назад към природата!
Предишна дупка.

Как съм попаднал в това място не знам. Тук равно, пясъчно и ни жива душа ни дявол. От музата - никаква следа. Пустош. Тишина. Оглеждам се наоколо - някакви пусти трибуни. Пакетчета от семки. Следи по пясъка. Напомнят ми...следи от крила...ДА. Попаднал съм на хиподрума за стихове.
Стиховете са минавали оттук вижда се по следите на пегасите: ето триъгълна следа от крилото на голям пегас (Дънгълакос Галопус), ето переста следа от бял пегас (Коза Търсис), а ето и следа от шарен пегас (Шарколис Пурус). Следите излизат от хиподрума и ме довеждат до кръчмата "Музът и Чаровницата".
Питам чистачката:
- Да са идвали насам музи, души?
- Само стадо крилати се дотътри, пиха по една бира и пак запрашиха.
- А де ги стопаните?
- Музът още спи, а Чаровницата е на турне.
- А ти що не метеш с метлата?
- Нанякъде и метлата се понесе. За това събирам само по-едрите трохи с лопата и търнокоп.
През това време се дочу тропот.
- Да не би пегасите да се връщат?
- Не, Птеродактила пристига на финиша, след половин час ще дойде да пие бира.

Душата и Музата не са били тук. Опитвам се да си спомня заклинанието за извикване на муза:
"Звезди, луна, въздишка,
а на мене ми се пише", не не беше това
"Имам голяма душа,
на пир те каня сега!", хм, и това не беше, туй май че беше от рекламата за перални.
"Махмурлук ме гони тук,
бързо идвай, вземи чук"
Не, това беше магията за избиване на клинове.
...
Е, няма да си спомня.
Я по-добре да си ида в къщи да пия една бира и да се събера малко със себе си. Кое "в къщи"? Първо трябва да уточним посоката, а после селището. Навсякъде се чувствам у дома и в повечето места официално съм регистриран. Избирам най-близкото.

А там Душата седи и си разплита чорапогащника. Знам си аз - и тя си е домашар като мене. Само, че докато обиколи всичките домове и съвсем капва горката.