автор: starec

За двама беше тази маса. дяволе,
а ето, че сега сме с тебе трима.
Спасителните пояси отплавали
и мъка ми е моята любима...

Потоци жлъч през устните си лееш,
приижда тя, а подът е далече...
Защо дойде? И как изобщо смееш
да казваш, че една любов изтече?

Направо от очите си наливаш
по чашите ни празни луда жажда
и пием, а ти всъщност ни изпиваш...
Кога ли сатаната зло не ражда?

За двама беше тази маса, дяволе!...
Защо не седна нейде на съседна?
Мезето там по-хубаво го давали,
а тука, виж го - никакво, приседна.

Какво че щял си сметката да плащаш!?...
На масата не сме за милостиня.
Не знам дори дали изобщо схващаш,
че ти си дявол, а пък тя - богиня...

Почакай, хей!...Защо се начумери?
А ти, любов, защо със него тръгна?
Гласът ми чуйте - жален е, трепери...
Не чувате ли?... Значи вече гъгна.

За двама беше масата проклета,
но, Господи, неканен трети седна!
Видя! Затуй диктуваш на поета:
отрупана бе масата, но... бедна