автор: pawleta

Палава душичка носи това папагалче. Очичките му, като главички на карфици , а все преоткриват възможности за бели. Първата си любов откри в аквариума. Цвета на лъскавата рибка го въодушеви , а невъзможността да я опита и помилва с клюн пообърка. Ревността не закъсня.
. Гъбата вътре милва с балончета красивите цветове , а за него остава да мята нервно глава нагоре - надолу.
Прибрах се. Децата ме посрещнаха през смях и сълзи. Обясниха как гъбата (в свадата им )го повлякла и съборила във водата на аквариума. Първа помощ ,сешоар и ласки за успокоение. Да, но след два дни перушината напомни, че има нужда от чиста вода и шампоан. Не се двоумях дълго. Банята продължи кратко. Довери се, не създаде никакви проблеми. Смали се в ръцете ми. Потъна после в хавлията, всеки път щом се опитах да я разтворя и проверя дали е жив, с клюн хващаше края и се завиваше. Спа сгушен в мен потреперващ от страх. Сутринта се измъкна, огледа се за парче вестник на който да упражни хигиенните си навици, но се облекчи върху тефтера ми . Усети разликата , взе го в клюн и постави на възглавницата пред очите ми доволно зачирика, че не е изцапал. Подреди миглите ми по папагалска мода, а щом започнах да се смея отиде да хапне. Всичко е забравил.
Кацнал е върху телевизора , вади първите кокичета от вазичката и ги пуска на земята. Приготвела съм куп салфетки, щом изхвърли последното ще обърне вазичката, ще събира цветята от земята за да ги пренесе в аквариума. После, ще подряма загледан навън. След това не зная какво ще се случи, но подозирам, че е нещо, което ще ме изправи на нокти и разсмее .