автор: alisa

Кажи ми кой ще иска
да завие дъното със водорасли,
за да заспи дълбокото
и да сънува,
че падналите духом
нямат нищо общо
с това,
че ти си паднал от небето.
Защо ме гледаш с толкова учудване
и с някакво вселенско изумление?!?!
Мълчала съм си досега
и затова сега ми се разказва
за ненамерени подкови, за конете,
които никога не са обяздвани,
за ласото, с което съм ги хващала.
Разказва ми се за солта и как бях залив,
как не омесих хляб,
но хранех със трохичките
онези, дето бяха гладни за трохички.
Разказва ми се толкова за всичко
и за това, че никога съм нямала
във джоба камък,
за да си тежа на мястото
или за да не ме отвее вятърът...
Добре е, че децата все порастват,
но приказките си остават непорастнали...
А пък това, че ти си паднал от небето,
а аз хвърча из облаците
е достатъчно
за разказвача на измислени истории.
Каквото и да ти говоря -
ти не слушай мене,
а слушай него,
той е мъдър и пъпната му връв
се храни от вселената...
Недей ме гледа със такова изумление...