 |  Времето узрява във очите ми-
родилен стон и остра болка.
Отричам се сама от дните си,
които са обречена двуколка,
за да препусна пак с конете си,
да ги обяздя, да съм дива!
Да се целувам в слънчогледите,
да онемея сред коприва.
Отричам се дори от себе си,
от моята изваяна обвивка
и хвърлям пред олтара дрехите,
които ме съсипаха...
Извиках!
Публикувано от BlackCat на 13.03.2006 @ 19:12:49
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Извиках" | Вход | 6 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извиках
от desert_fire на 13.03.2006 @ 20:23:45
(Профил | Изпрати бележка) | | През маските, които си поставяме и да извикаме, трудно ще бъдем чути. Но ако ги съблечем, викът ни ще се разнесе свободно. Желая ти твоят вик да не е от болка, а да е радостен, препускащ волно...сред слънчеви обиколки : ) |
Re: Извиках
от kristi на 13.03.2006 @ 20:48:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Има състояния, в които човек е обърнат единствено и само към себе си. И маски няма. И викът е вик за себеоткриване... |
]
Re: Извиках
от desert_fire на 13.03.2006 @ 21:09:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Успешни да са търсенията : ) |
]
Re: Извиках
от mojsei на 14.03.2006 @ 02:42:57
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Интуитивните коментари не винаги са успешни. За да коментираш, трябва да ти е ясно за какво става въпрос. Тук е налице процес, описващ цял житейски опит, който изригва като вулкан по силата на обстоятелства, които спирам да коментирам, за да ти кажа да направиш опит да си изясниш с помощта и на текста, който съм публикувал тук като коментар!
Благодаря! |
]
Re: Извиках
от kristi на 15.03.2006 @ 23:56:47
(Профил | Изпрати бележка) | Мо, не упреквай! Нормално е състоянието на преболял човек да не бъде усетено от момиче, което тепърва ще изживява какво ли не. Аз винаги съм била против упреците, за които човек не е готов да приеме.
Сега със закачка: усмив! |
]
Re: Извиках
от kristi на 13.03.2006 @ 20:42:28
(Профил | Изпрати бележка) | Това е крачката "в страни", която понякога ни се налага да правим. Може да бъде дълго обмисляна, а може и да е чисто емоционална, но винаги е промяна.
Поздрав. |
]
Re: Извиках
от Alba на 13.03.2006 @ 19:41:37
(Профил | Изпрати бележка) | Аз чух
Има живот, и без двуколки
Поздрав
|
Re: Извиках
от kristi на 13.03.2006 @ 20:43:55
(Профил | Изпрати бележка) | Някой ми каза
Има живот и без двуколки...
Поздрав |
]
Re: Извиках
от kristi на 13.03.2006 @ 23:43:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Не, не е тъжно, Есенна. Препускам с конете и това си е удоволствие. |
]
]
Re: Извиках
от mojsei на 14.03.2006 @ 01:42:18
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Натрупва се това решение смело
и скокът става неизбежен,
а времето те блъска неумело
в търсене на стона нежен.
Емоцията изливаш в триниален миг,
но търсиш пак мечта игрива
в един единствен, волен вик,
в желанието да бъдеш дива.
Съсипваш, съградения олтар,
посягаш, вадиш забранен кинжал
и себе си принасяш в дар-
о, боже, нямаш капка жал!? |
Re: Извиках
от kristi на 14.03.2006 @ 01:59:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Не мисля, че съсипвам нещо.Напротив! Градя олтари- с гривите на конете, с възуха, който ги прегръща, с усещането за свобода. |
]
Re: Извиках
от mojsei на 14.03.2006 @ 02:17:19
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
За мен коментирането на една творба достига своя връх, когато се създава друга, макар и различна, но обясняваща я. В случая съм направил точно това. Забележи, че единствено в моя текст процеса, който си описала е уловен изцяло. Отговаряш ми прибързано и затова неточно. Аз не ти казвам, че не градиш олтари, а че рушиш съградените, което казваш и ти самата - за да съградиш олтар, се налага да разрушиш съградения, което е напълно в духа на творбата ти. Фактът, че правя интерпретация се отнася към суперлативите за написания текст. Често пъти се получава така, че критиката обяснява на автора какво е написал. В случая е така с една добавка - и двамата много точно разбираме описания процес, в това число и вътрешната му страна... |
]
Re: Извиках
от kristi на 14.03.2006 @ 02:27:05
(Профил | Изпрати бележка) | | За това е и критиката- да обяснява на авторите, защото авторите в повечето случаи изживяват процеса и пришпорват Пегаса, за да не изпуснат мига, а критиците имат времето и умението да подредят този миг. |
]
Re: Извиках
от mojsei на 14.03.2006 @ 02:37:44
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | И каква стана тя? Авторът обяснява на критика ролята на критиката с ключова логика "пропуснат миг"...Ще ползвам текста ти, при публикуване на моя текст...
Благодаря! |
]
Re: Извиках
от kristi на 14.03.2006 @ 02:44:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами само това остава... Кой по-точно мой текст ще ползваш?- мигът или обясненията с ключова логика "пропуснат миг" |
]
Re: Извиках
от mojsei на 14.03.2006 @ 02:54:26
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | | Бре, че смешно стана?! Творбата ти е страхотна! С моята интерпретация те стават сиамски близнаци. Кой ще разбере какво си написала? Та ти и така си го написала, че никой да не го разбере...Тук има пауза от бурен смях...А кой ще разбере моя текст без предмета на интерпретацията?... |
]
Re: Извиках
от kristi на 14.03.2006 @ 03:03:55
(Профил | Изпрати бележка) | Хайде,пак поетът и критикът се разминаха.
Аз ли не казвам точно нещата, ти ли не ги разбираш?
Виж, защо има пауза от бурен смях съвсем пък не го разбирам. Но щом е смях- заразително е. Май разминаването е в употребената от мене думичка "миг"... |
]
Re: Извиках
от mojsei на 14.03.2006 @ 07:44:44
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | | Тук вече ще те поправя! При нас има различие, но не и разминаване, което е импулс за общуване...защото сме и в тъждество...Нека да приемем, че ти не казваш точно нещата, а аз не те разбирам. В такъв случай, аз ще положа усилие да те разбера, а ти - да започнеш да казваш нещата точно, става ли? |
]
Re: Извиках
от angar на 15.03.2006 @ 20:45:13
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Отричам се дори от себе си,
от моята изваяна обвивка
и хвърлям пред олтара дрехите,
които ме съсипаха..."
Чудно хубав стих!
Аз те разбирам така:
"Отричам се
от моята изваяна обвивка
и хвърлям пред олтара дрехите,
които ме съсипаха..."
Отричаш се от маската си, от дрехите, от обвивката, която прикрива истинската ти същност и с това те потиска. За да си бъдеш истинската, за да се чувстваш свободна, за да останеш "себе си". За да препускаш пак с конете си, да си дива, да се целуваш в слънчогледите (как си успяла да го откриеш това място за целуване само!) и пр. и пр.
А от себе си ти не можеш да се отречеш а и не трябва да се отричаш - защото всеки би те обичал такава!
|
Re: Извиках
от kristi на 15.03.2006 @ 23:52:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Отричам се не от себе си, а от ИЗВАЯНАТА ми обвивка. Не, не е маска, а усещане за самосъхранение. И това е потребно, нали? В този див свят, в който живеем трябва да умеем да правим крачката в страни /това вече съм го казвала/. Още повече, че стихотворението е написано по конкретен сручай. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 509
ХуЛитери: 4
Всичко: 513
Онлайн сега:
