автор: miglena

С мъхесто прилепно крило от янтарен дим лагунната нощ милува стройните бедра на мургава таборна балалайка. Серенада за бисерните майки. Разтворили тънкописни устни, ято черупки прихапват лагуната от вълнистите рамене до дъното на неоново-планктонното пъпче ...

... Живяло някога, когато все още анемониите били медоносни, морското коте Киара. Когато за първи път усетило подкожните мартенски шипчета, то плахо се заумилквало около кораловия замък на лагунния котешки Дон Муан Младши, когото тайно обожавало. Чувало било от сестрите си, че той умеел само с поглед да развърви корсет на акула. По витите му мустаци въздишали дори мумифицирани лански чирози. За снимка-спомен от Дон Муанските обятия чуждолагунска пирания на гладна смърт се врекла. Безутешно омаяна златна рибка дала обет за вярност на вълшебния си род пред желанията на богаташкия клан Муани за цели три хиляди и три поколения напред. От бедна фамилия и макар миловидна, съвсем неоткрояваща се с красиви черти или грация, Киара можела да предложи на Младшия единствено мимолетно пътешествие с розовото килимче на своята девственост.

А Дон Муан Старши вече бил сгодил сина си за Октония, осморъката наследница на октопода-владетел на Морското дъно и всичките му поддънни богатства. Когато пожелаела да танцува, Октония прегръщала по четирима кавалери. Накрая на танца се случвало да удуши някой от тях, ако бил прекалено по-добър танцьор или по-привлекателен от нея. Ей така, с голи пипала и от гола лошотия, която и най-пищните, обшити със седеф и перлена сърма рокли, не можели да прикрият, а бижутата й от изтръгнати нокти на русалки само подчертавали.

През трите нощи преди сватбата, Дон Муан Младши ял, пил и се веселил с приятелите си. В последната, малко след полунощ, насред леха с анемонии той се излюбил с Киара неистово страстно, но без дори и сянка на един единствен дъх обич. От сестринска жал и стаени сълзи на съпричастност с орисията на обреченото на доживотна печал морско коте, което с първия полъх на зората прекрачило портите на морския манастир, анемониите от медоносни станали отровни. Нищо неподозиращата за случилото се Октония се закичила за сватбената си постеля с венец от анемонии и издъхнала преди женихът Младши да я докосне. Той и всички морски обитатели си отдъхнали, защото зло като нея заслужавало такава съдба. Дон Муан се затворил в замъка си, ограден с три вала корали, и казват, че никой оттогава не го е виждал, но затова пък всяка морска майка - от ефирното водно конче до нейно благородно величие Кит-есата, разказва неговата история на дъщерите си още от люлката ...

... А в нощи като сегашната, молитвите на Киара за душата на Дон Муан звучат в напевите на таборните балалайки.