автор: pord

Дълго вярвахме - идва времето,
наши са слънце и вятър,
птици, кораби, приключения;
само да спре войната.

Как очаквахме своя час,
да улегнат нещата,
да ни споходи шанс -
като мине войната.

Нищо, котка ни мина път;
има и друго лято;
не е свършил светът -
нека свърши войната.

"Кой разпалва войната",
чудехме се до съмнало.
Нямаше на стената
пушка, а взе, че гръмна.

Нужни бяха години
да ни уври главата:
всичко може да мине,
само не и войната.

Времето ни обжари,
но узряха децата;
техен ред е да вярват,
че ще свърши войната.

Вече нямам въпроси.
Просто стискам ръката ти
и се моля на Господ
да не свършва войната.