ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 546
ХуЛитери: 0
Всичко: 546
| Трябваше да те забравя, докато можех,
преди предопределеността да ме превземе.
Преди днес.
Преди гласът ти да пропълзи по вените ми.
И ако можеше да не е така, както е... Обсебен съм.
Виждам те през редовете и през времето.
Откривам смисъла на сътвореното вчера.
Опитвам се да оцелея. Днес.
И всеки петък е разпети петък.
Като след знамение пренареждам вселената си -
да има място в нея и за мен, и за теб.
И да не е за ничия сметка.
Безнадеждно ли е...
Издържах безумието на първите изкушения,
спрях навреме.
Премръзнали чувства не сгряват и седмица.
Преболели сърцата помнят повече грешките.
Телата ни, побеснели от страст,
слава Богу, умеят да се владеят.
Разумът, по-добрият съветник, още е с мен,
но душата простенва.
Болка е усещането.
И лудост е...
След всяка среща случайна
мълчанието потреперва.
И уж завършен и премислен е всеки жест,
отстрани колко ли сме слепи и смешни,
увисват невидимо желанията недоизречени.
Въздъхват обречено изписани страници в дневниците.
Непресича никой дирята от вчера -
тежки думи се разпиляха по тънката пътека
между двата стръмни хребета.
Хладни ръце докосват гърдите под дрехите,
въпросите застиват непотребни.
Беше ли, наистина. Беше ли...
Публикувано от BlackCat на 12.03.2006 @ 15:39:38
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"И лудост е..." | Вход | 18 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: И лудост е... от alfa_c на 12.03.2006 @ 21:50:58 (Профил | Изпрати бележка) | Било е, колкото и да не е за вярване.
И още е,
защото кънти, кънти, кънти...
|
]
Re: И лудост е... от nadya на 12.03.2006 @ 22:00:09 (Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Дали, наистина разумът е по- добрият съветник?
Хубав стих!
...много пропуснато време и болка...
Беше ли, наистина. Беше ли... |
Re: И лудост е... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.03.2006 @ 05:28:42 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Разумът за мъжа е важен. Мъжът е много импулсивно същество, но за разлика от жената, Господ го е лишил от елементарни защитни инстинкти. Тръгне ли сляпо след чувствата си - непоправимо големи каши може да натвори.
:-)
Но пък иначе пропускаш купона на моментното безумие... |
]
Re: И лудост е... от midnight_witch на 12.03.2006 @ 16:00:49 (Профил | Изпрати бележка) | въпроси.
глухи.
увисват сухо.
в простанственост
и леко безраличие.
и вече нищо не е същото
преди
и
след
едно обичане.
______________________
хубав стих Плъки. |
Re: И лудост е... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.03.2006 @ 05:38:24 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Нещата понякога са толкова крехки, че не можеш да ги докоснеш без да промениш нещо необратимо. И никога вече няма да е същото...
Въпросите са непотребни, защото знаем отговорите. Необратимата промяна ще настъпи дори само ако дръзнем да ги зададем. |
]
Re: И лудост е... от kamik на 12.03.2006 @ 16:25:16 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно! Не,думата не е достатъчна - особено пренаредената вселена /"и да не е за ничия сметка!/ Лудост е...разбира се. П.П. И е била...наистина Поздравявам те! |
]
]
Re: И лудост е... от copie на 12.03.2006 @ 16:40:33 (Профил | Изпрати бележка) | И всеки петък е разпети петък.
А също и понеделник, вторник, сряда... до неделя вкл. :(
|
]
]
Re: И лудост е... от kamik на 13.03.2006 @ 19:40:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ей, това не просто отговор - това е следващо стихотворение! Напиши го - като си го почнал! |
]
]
Re: И лудост е... от kredora (shane@dir.bg) на 12.03.2006 @ 17:15:46 (Профил | Изпрати бележка) |
Беше ли, наистина. Беше ли...
....
и аз това се питам понякога...... |
]
Re: И лудост е... от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 13.03.2006 @ 06:39:53 (Профил | Изпрати бележка) | Тази наивност, че е възможно да преподредиш Системата;
тази невинност, че срещата зависи от нас...
тази сладост, че всичко не е позволено...
тази утеха, че все пак всичко е в наши ръце...
тази омраза, че имам толкова задължения..
тази любов, че животът е кратък и миг...
тази неизлечима жажда да бъдем предишните,
и опровержението, че все пак сме нови , различни...
има пресищане, има и нови морета,
има умора , има и детски копнеж...
май все сме млади, докато не дойде последната
хладна ръка...
по-добре да не свършвам така:))))
Както винаги!!!!напипал си пулса. Само се питам дали нарочно си слагаме бариерите, когато сме толкова жадни, а кладенецът е близо? Или нянаква интуиция дълбоко Вселенска у нас го прави? Всъщност това е начинът да си винаги буден. Буден за сърцето на другия, за чуждия пулс, в който твоят собствен се буди. |
Re: И лудост е... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.03.2006 @ 09:52:20 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Само се питам дали нарочно си слагаме бариерите, когато сме толкова жадни, а кладенецът е близо...
_________________
Защитна реакция. Прекалено много са ни удряли през ръцете, когато сме посягали. Прекалено горчиви чаши и разочарования сме изпили. Прекалено много сме се наранявали един друг, докато сме се доказвали.
И ето - грешките са направени, тежките думи са казани... Чувствата прибрани зад преграда от бронирано стъкло, оръжията - наточени и насочени...
Но чувствата - можеш ли ги спря. Може би наистина Разумът не е най-добрия съветник?!
Благодаря за интересния отзив! |
]
Re: И лудост е... от chocolate на 13.03.2006 @ 11:11:40 (Профил | Изпрати бележка) | ... Хладни ръце докосват гърдите под дрехите...
______________________
Kakто когато съмненията докосват сърцето със студена ръка...
Приятелю, коя е тази дето така ти вълнува петъците? Или е образно казано? Да не си го посветил на мен?
:-))) |
]
Re: И лудост е... от Nika на 13.03.2006 @ 11:50:11 (Профил | Изпрати бележка) | Не веднъж съм изразявала пристрастията си към твоите стихове. Още от първите, знаеш. Дали е било съвпадение на настроения, дали понеже изразяваш терзанията и съмненията ми по-добре от мен... кой знае. А и едва ли има значение.
Давя се в стиховете ти, давя се и не мога да изплувам. Само повече въпроси пищят. Душата ми се превърна на гробище на неизречени желания, затиснати под каменната тежест на две кратки фрази. "Няма смисъл. Няма да ни бъде, липсата ще ни убива бавно". Разумът спасява ли ни от болката?
Такива ми ти работи... |
Re: И лудост е... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.03.2006 @ 19:56:54 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Разумът нито ни спасява от болката, нито ни я спестява. Но ни помага да осъзнаем позицията, да разберем през какво точно и защо трябва да преминем; да придадем конкретен образ на страховете си и конкретни измерения на стремежите си; да достигнем до смисъла... дори и да боли.
Не е малко.
Винаги се радвам, когато ме посещаваш. |
]
Re: И лудост е... от Nika на 13.03.2006 @ 20:26:58 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, Плъки, моят Разум е някакъв сбъркан сигурно :)
Основният му аргумент е, че ако го слушам, няма да боли.
А що се отнася до Смисъла... продължавам да търся под кой камък се е скрил :)
Ето нещо на Иля Велчев. Според мен е в темата, ти ще решиш доколко е подходящо.
Тема за самотна цигулка и скъсани струни
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея...
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
беше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмя!
Тя... беше!
|
]
Re: И лудост е... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.03.2006 @ 06:49:40 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Хей! Благодаря ти за това!
Разумът не помага против болката, уви.
Но помага да приемеш нещата, които не можеш да промениш, такива, каквито са.
Не се измъчвай да ровиш в нещата до смисъл. Животът и така си тече. В един миг - просветва, вярвай в това. |
]
Re: И лудост е... от Pord на 13.03.2006 @ 12:15:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Премерено и дълбоко пишеш. И не злоупотребяваш с многословие, макар че стихът ти е малко монотонен. Но оправдано! "Всеки петък е разпети петък", "пренареждам вселената си", "... да не еза ничия сметка" и много други редове ме впечатлиха.
Привет! |
]
Re: И лудост е... от rainy на 13.03.2006 @ 13:12:16 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Като след знамение пренареждам вселената си -
да има място в нея и за мен, и за теб.
И да не е за ничия сметка.
_________________
Когато си тръгваме (или си тръгват) от някого, изборът би следвало да говори кое се е оказало по-силното и най вече вярно в душата и сърцето (тялото е техен инструмент и ги следва), ако продължаваме да се питаме и не се разбираме докрай.
Когато оставаме (или остават), изборът отново би следвало да ни говори, на висок глас и то, кое е победило и защо е победило, ако отново се лутаме в ада на собствените си терзания.
И няма значение дали ще го наречем разум, или чувства, или жертвоприношение, или каквото и да е. Думите са онези пътечки, по които разчитат душата ни, но крайният съдник са нашите действия. И те, действията ни, поставят рамките на вътрешната ни хармония. И не бива, грехота е някой да поставя обвинения. И да дири сметки...
Защото е противоестествено, защото не сме устроени да живеем в нещастие - тогава правим нещастни всички около нас, и това е факт. Защото не е нормално, защото не сме устроени да живеем във война със себе си – рано или късно ще се саморазрушим.
Мисля си... Не, не се правя на Господ - с лека ръка да декларирам панацеята на живота. Човек съм и ужасно много съм бъркала!, и съм преживяла какво ли не, и съм наранявала, и мен са разбивали, и ужасно много ме боли от толкова неща!, а има и друг момент – някак неволно пренареждаме ситуациите, за да излезем прави ние, тоест нашите решения, а всъщност всеки е прав за себе си. Чувствам, обаче, че там някъде, сред тези мисли, може би е истината за този живот...
“Безнадеждно ли е?” Не е. Всичко е в нас.
Ако “решим”, че е безнадеждно, значи така чувстваме нещата в нас, и не грешим. Това е изборът ни, и рано или късно ще намерим нишката, която ни прави щастливи от този избор, без да сме я осъзнали в момента докрай.
Ако “решим” вътрешно обратното, то... то с риск да прозвуча сладникаво, елементарно и нереално, считам, че нещата вътре в нас стоят именно така, щото всичко да стане възможно. Повече няма да нищя тази опция...
_________________
В главата ми беше ужасно дълъг коментар, и дано не съм прекалила съвсем (не се търпя на моменти) - ако е така, извини ме, но опитах максимално да го скъся. Получи се много противоречив и объркан.Така се случва, когато искам да кажа много, и накрая нищо не се получава обикновено.
Лично за мен стихът ти ухае не толкова на отчаяние и кошмар, колкото на желание.
Желание за надежда...
|
Re: И лудост е... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.03.2006 @ 11:55:50 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Много ми се иска и този, за когото е написано - да го прочете през твоите очи, да го разбере, да усети това "желание за надежда" сред горчилката на констатациите. Да осъзнае в чии ръце са нещата и да си направи верните изводи за избора между желания, възможности и обстоятелства. Благодаря ти за коментара. Ще се постарая да не забравя формулировката "желание за надежда".. |
]
Re: И лудост е... от Meiia на 28.03.2006 @ 14:49:52 (Профил | Изпрати бележка) | Когато пишеш, сякаш винаги се опитваш да овладееш някаква страст с "по-добрият съветник", Разума. И са овладени стиховете ти като изказ, и като чувство. Но тъгата, тъгата винаги те издава, когато си "обесебен" от любов. За мене- просто Отдаден на Нея.
И е лудост, и не е....
Дали по-голямата лудост не е да убием обичта, отколкото да я изживеем?!
Въпросите, които поставяш, никога не са еднозначни. Както и отговорите, които се усещат като отделни реалности. |
| |