Калинка! Калинка!
умница-мънинка!
А още от времето оно
поверие има едно,
Литвайки от твоята ръка,
над голямата река
И каца нежно тя на ръката,
на твоята любима на ръката,
Носейки на крилца си крехки
Красивите любовни тръпки,
А ти с пламнало сърце,
чакаш я да кацне
и върху твойте ръце.