автор: Heretic

Вече три часа се намирам в миришещия на пръдня склад за хранителни стоки.
"Прадливия" - ей това би казал моят аркадаш Кръстьо. "Дайте ни хероин" се чува от радиостанцията ми. Някаква песен. Болна... Болна като малкия ми приятел в панталоните. Тъмнината е болезнена в този склад. Болезнена е за очите ми. Едва забелязах бялата мивка с огледалото. Студената вода охлажда измореното ми лице.
Да, това ми харесва. Допирът с водата е като след първата ми чикия. Освежаващ и ... олекотяващ. Лицето, което зърнах в огледалото като се изправих, не беше мое. Глупости говоря! Това бях аз ... но се уплаших.
Уплаших ... от себе си?!
"Проклета болка"