автор: Izabella

До лудост сетивата ми отричат
треперенето на ръцете ми
и бягството на мислите.

А всичко бе в един единствен миг,
превърнато в предчувствие за буря.
Бездумието още повече изопна сетивата.
В предвкусване за безпощадна маковост,
обсебеност на погледи
покълваща в очите ни.
В онази безрезервна дивост
на моята стена
и твоята стена,
в която се разбиха всичките ни
плахи страшности
на старите ни светове.
А въздуха фиксиран от желанието
умря във жестовете ни.

И до припадък тичах от лицето ти.

А ти, ти бе…

ти

бе

едно неистово предизвикателство,

секундна тишина,

и бягство

на море.