на Н.
Тъмно блус се разлива
и покълва заровени спомени
и потичат телата ни топло като
струи на пясък пустинен и
преливам се в теб
и преливаш във мене тъга
и преливам във теб
незабравена болка
и преливаш във мен страхове,
ала пясък съм и ги поглъщам
и забравяш им името,
неизбежно е, чуваш ли,
и телата ни вече са пясък,
с накаква дрезгава радост
се спускам във теб,
пропадаш във мен
стремглаво отчаян
от копнеж и от страх
да се случим отново,
и се носим тъмносини от блус
и сме само очи и ръце
със които накрая
треперейки
ще се прекръстим.