Когато се притисна до сърцето ти,
когато сложа върху устните ти вятър,
когато пръстите ти приютят лицето ми,
когато времето е сцена за спектакъл.
Когато този ден е кратко огнен,
когато твоите ръце редят съзвездия.
Делфините не искат да си спомнят.
По миглите ни капе мрак копнежен.
Когато водните въздишки се просмукват
през мислите и неочакваности готвят,
а светлините мидени одежди търсят,
и всеки стон запомнят, дълго помнят…
Ще чакам при крилата на вълните,
ще гледам прилив свечеряващ,
ще ти изпращам песните в очите си
и влюбен ще трепери
онзи залив.