Точно в този момент
нещо мъничко ще си тръгне,
ще ми смигне зад ъгъла
с белозъба усмивка,
една улична лампа
ще загасне във близкото тъмно
и рояка прашинки от бързите стъпки
ще стихне.
Точно в този момент обещай
ми едно незавръщане,
предложи незапомняне, вместо някоя
късна вечеря -
премаляла от глад, залък
болка си имам за дъвчене
и преситена после, пак по себе си ще
замервам.
Всеки път ли ще
тръгва по някое мъничко нещо...
Ще завива зад ъгъла с неизменна
зъбата усмивка.
Точно в този момент
нямам нужда
от никаква песен.
Точно в този
момент
в мен
осъдиха
птицата.