Ако имахме машина на времето, щеше да ни е по-лесно да се раздяляме с хората. Може би щеше да ни бъде достатъчен обикновен ръчен часовник. Завъртаме копчето, връщаме стрелките назад до времето преди да се срещнем, щрак и готово. После отминаваме въпросния господин или дама с вдигната шапка за поздрав и се изгубваме в спасителната навалица от непознати.
А след нас най-много да остане по някоя настъпана пеперуда.