автор: sradev

Толкоз ми е мрачно,
че стих ще напиша.
Толкоз ми е криво,
че няма да извикам.
Толкоз ми е празно,
че няма да ти кажа.
Толкова омразно,
че днес ще се накажа.

предишна част
Изчезнаха Вещиците. Или Вещицата.
Но пак си е забравила возилото.
А уж обеща да си го пази.
Гледам и сняг заваля нагоре.
Значи добър знак - ще го бъде!
Сега ще бъда по-внимателен.
Вземах уроци по навигация по струните.
Тренирах тройни приказки и квадрофонични триптихи.

Внимателно влизам във возилото и му казвам:
- На заден ход, лекичко към дупката.

И ма послуша, брей!
прънки-прънки-прънки и потеглихме на заден ход.
И започнаха да ни изпреварват едни образи, едни влюбености, едни чудесии...
по 200, по 300 хектопарсека на звездна година го даваха, а едно така се беше залетяло, че 700ц прескочи и ускоряваше. Бре, това да не би да има Педал за заден ход?

Ама ние си даваме бавничко - прънкя-прънкя-прънкя и по едно време возилото взе че ме изхвърли.

Падам си значи право по една Метла.
А метлата веднага започна да ме поучава:
1. Няма да имаш друга метла.
2. Няма да се заглеждаш нито в чужди метли нито в чужд буклук.
3. Няма да ме викаш за щяло и нещяло.
4. Няма да посягаш на чужд буклук.
5. Имаш ли повече буклук - дай половината на съседа.
6. Не се хвали с буклука си.
7. Не мети в деня на мрака.
8. Не скуби метлата.
9. Не слагай буклук в устата.
10. Не дръж буклука зад вратата.

Борбена е тази метла. Ще я взема да ме води из дупката.

А то наоколо гора. И посягат дърветата да ме ощипят, ама се боят от метлата и се държат на разстояние. А ние с метлата си гледаме в краката, че и едни корени са пустнали - искат да ни препънат. И така в тъмнината виждаме една съвсем черна тъмнина - Дупката.

Ами той входа не беше ли другаде.
Метлата: Ами ти не дойде ли на заден ход.
- Дойдох, и?
- Значи това е изхода. Влиза се на заден ход.
Послушах я, ама я държа отзад, за да ме пази.

Пази, не пази, ама като не гледам - Буум и изтърсихме се върху един скапан субект.
- Кой си ти и що търсиш тук?
- Аз съм късмет.
- Какъв късмет си па у тая дупка?
- Богат късмет! Голямата печалба от тотото!
- Като те гледам никаква печалба нямаш.
- Първата я изпихме с приятелите, втората отиде за дреболии на жената, третата, четвъртата и петата ги прибра данъчното, шестата - крадците, седмата...
- Стига, стига. Така до 100 ще ги докараш.
- Те бяха двеста, но свършиха и за това съм опърпан.
- Е, посегни отново и пак ще имаш голямата печалба.
- Ааа, не е така с нас късметите. При нас се започва с най-невероятното и колкото по-напред, толкова по вероятни неща се случват. Та ми се наложи да ходя на работа.
- Е, само ходиш.
- Беше, ама сега трябва и да работя.
- Не се оплаквай! Хе, видиш ли ги колко много са безработните - още малко да се изтъркаш и отиваш при тях. Хайде стой си тук със здраве, че току вземеш да ни заразиш.
- Ех, колко добре си живях едно време - рисувах, пеех, пишех стихове в Хулите...

Виждам, че тоя късмет е съвсем изкукуригал. Ще трябва да потърся някой по-младичък, по-неопитен. Па и с нещо ще трябва да го подлъжа. Я да му пробутам развалената руска рулетка, я спица от колелото на Фортуната.

А сега да бягаме от тоз късмет, че току-виж ни хванали на работа.
И така бързо се изметохме с метлата от входа, т.е. изхода (вж. 10 препоръка)

070306