Аз отново стоя. И те чакам.
На прозореца. Там. Горе.
Виждаш ли ме? Плаках.
Ала за усмивка пак се боря.
И ти... отново си никъде.
На никое място, в никое време.
А аз стоя. И... викам те.
Гласът ми замръзва в... ледено.
Очите ми те търсят, затворени.
Ръцете ми стискат перваза.
Ушите ми от лъжите отровени
не чуват нищо, само мрака.
Но аз си стоя. И те чакам.
Да се усмихна се боря.
Виждаш ли ме? Плаках.
Там, на прозореца. Горе.