Здравей А,
намерих този текст отчасти в записките от дупката миналата година, отчасти в едно апокрифно писмо, което започнах да пиша до теб преди няколко месеца.
Време му е да тръгне да те търси.
Помниш ли как бяхме ТАМ?
Всеки поотделно.
И все пак заедно.
Всеки го взе със себе си.
И то остана ТАМ.
Когато търся тебе, търся ТАМ.
Когато търся ТАМ, търся тебе.
Не можем да сбъркаме.
Който е бил ТАМ носи го в себе си.
Всеки си има своя пътека за ТАМ.
А като се огледаш - те са широк друм.
Какво да кажем на тези, които се боят да тръгнат?
Какво да кажем на себе си,
тогава, когато още не бяхме тръгнали?
Какво да кажем на себе си,
тогава, докато още търсехме?
Ще ни кажат ли, ще си кажем ли,
че това е илюзия?
Илюзия по-бяла от светлината, по ярка от деня.
В същност глупави въпроси.
Не можем да не си спомняме ТАМ.
Не можем да кажем, че това е Илюзия.
Можем да кажем на търсещите само едно:
БЪДИ СЕБЕ СИ.