автор: radi_radev19441944

Гротески

Едно зимно утро в градския съд служителите на Темида се сблъскаха с неразрешим казус. Бе извършено убийство, извършителката кака Пена от "Аджиасан маала" откровено си бе признала, но все пак нямяше точка в закона , под която да я подведат под отговорност. Историята беше невероятна , дори инспектор Топузов от отдел убийства към МВР , който първи се усъмни, че случаят е криминален и започна самостоятелно разследване, отначало никак не беше наясно как точно да подходи, за да се добере до приемливи доказателства. Отпървом хипотезата му беше
малко -би могло да се каже-смехотворна. Впрочем , както разследването, така и разкритията си бяха чиста случайност и , ако не беше професионалната проницателност на инспектора, никой дори не би обърнал внимание на станалото.
Съмненията се появиха , поради обстоятелството, че той добре познаваше приживе покойника,
тъй като често си пиеха ракията заедно в кварталната кръчма, но една вечер господин Кочев- зам. шеф на митницата- не дойде на разпивката , както си му е редът , въпреки, че имаше спечелен бас от предния ден за литър "Троянска сливова" и това беше вече повод за сериозни размишления.
Господин Кочев би забравил жена си някъде , но не и цяла бутилка "Троянска сливова" на аванта.
На аванта той ядеше и пиеше като цяла парламентарна група от управляващата партия, барабар със секретарките. Още същата вечер между посетителите на заведението тръгна слух, че бил умрял.
Това никак не бе в негов стил. Той нямаше намерение да умира, дори по настояване на самия свети Петър. Инспектор Топузов беше наясно по въпроса и тази непонятна -не в негов стил-постъпка повдигаше множество въпроси:
- Защо го е направил?
- Как го е направил?
- Сам ли го е направил и ,ако не, кой му е помогнал и т.н.?
Инспектор Топузов си пиеше ракията сам и си отговаряше на въпросите сам:
"Не може да бъде. Тук има нещо гнило"…
Реши да направи проверка още същата вечер и наистина съмненията му се потвърдиха.
Първото нещо, което забеляза, когато се отби в къщата на покойния беше, че госпожа Пена- неутешимата вдовица -някак странно се бе разхубавила. Траурът и отиваше прекалено много,сякаш отдавна се бе подготвяла за този тържествен ден. Човек оставаше с впечатлението , че тя предварително си бе подготвила дори съответния тоалет. Разбира се , тя изглеждаше нажалена- има си хас пък да не е- но това също като че ли бе оттренирано предварително. Някак много обиграно го правеше, сякаш цял живот бе погребвала съпрузи. Освен това беше симпатична, беше бездетка и
-доколкото бе известно на инспектора- твърде шавлива , за да може да и се вярва. Единствено покойният и съпруг по неписан закон приживе и вярваше или се правеше , че и вярва и живееше в щастливо безгрижие. Вечна му памет!
Дори в този момент на тежък траур инспектор Топузов забеляза , че очите и някак прекалено замечтано се залепват по чуждите мъже , които бяха дошли да изкажат съболезнованията си.
Въпреки всичко ,инспекторът не би могъл да се усъмни в нищо нередно , докато не бе видял кокалите. На излизане от къщата, след като поднесе съболезнованията си и положи букет цветя върху тялото на покойника, той надникна професионално в казана за боклук и с дълбока покруса видя там огромно количество оглозгани свински кокали.
Нещо го жегна . Такова пиршество в тази повсеместна ужасяваща сиромащия?Не беше възможно.
Тръгна си и се замисли. Отначало трудно проумяваше за какво става въпрос, но постепенно хипотезата се избистри . Уликите бяха съкрушителни.
Още на другия ден след погребението госпожа Пена Кочева получи призовка и и инспектор Топузов я посрещна в следствения отдел. Там беше и съдия-следователят д-р Ганев с резултатите от аутопсията.Няколко минути и двамата мълчаха , после инспектор Топузов и зададе директно въпроса:
- Кажете, госпожо Кочева, защо убихте съпруга си?
Отначало тя се стъписа, но бързо се окопити и отвърна свирепо:
- А вие как можете да докажете , че е така?

2


Инспектор Топузов я гледаше студено , с фиксиращ поглед, който недвусмислено изразяваше , че всичко му е ясно.
- Всичко знаем- каза той смразяващо и като излезе за минута, се завърна с някаква огромна торба, която изтърси направо на пода. Бяха оглозгани свински кокали.
- Ето веществените доказателства. Признавате ли ,че вие сте му сервирали това?
Госпожа Пена зина в недоумение, после неочаквано се разрида.
- Какво да направя като изплюска всичко пордотинът му с пордотин-кършеше ръце тя- умря от пукница.
- Значи признавате, че вие сте му сервирали яденето-повтори смразяващо инспекторът.
- Ами аз , та кой друг да му слугинствува.
Следователят записа всичко на пишещата машина, тя се подписа и я пуснаха под гаранция.
Съдебният процес беше, разбира се ,един от най трудните. И обвинението , и защитата , и съдиите се потяха, въпреки , че залата беше достатъчно студена , тъй като парното беше изключено, заради неплатени сметки към "Топлофикация".
- Какво сте сложили в яденето?- зъбеше се прокурорът Лютов-едно дребно, но много зло човече- Не може толчав мъж да се гътне току-така от нищо.
- Ами…пържолите направих с подправки-чер пипер, кимьон , бахар, индийско орехче…
- Не , не това имам предвид, а нещо друго - цианкалий , арсеник…
- Протестирам!- скочи адвокатът Пелтеков -също такъв дребен очилатко-експертизата доказа , че такива неща просто не е имало. Ето изследванията от лабораторията на съдебна медицина.
- Възражението се приема - удари с чук съдията- продължавайте!
- Какво друго имаше по пържолите?
- Крехкинка с доматен сос- отговори кака Пена- имаха сланинки, бяха много сочни, предварително ги начуках с дървен чук, сложих и пръжки- цялата тава омете гладникът.
- Какво друго му дадохте?- не мирясваше прокурорът.
- Цяла каса бира излочи с пържолите- хлипаше кака Пена- отначало не му давах , ама може ли да му се стои насреща заради тая пуста пукница. Викам си:" Пукай да пукнеш дано!" И той…
- И той?…
- Взе, че пукна…
- Как стана това, разкажете подробностите!
- Как стана, как стана…Ами както си ядеше и пиеше на масата , а аз се ядосвах , че няма мярка за проклетата пукница, изведнаж взе да се смее за нещо. Смееше се с цяло гърло- червен като панджар и все повтаряше :" А онзи малоумник Генчо нека си върши черната работа!.."
След това изведнаж млъкна ,изпърдя се и облещи очи. Разбутах го , ама не помръдва Беше пукнал,
Бог да го прости!
- Господин съдия,моля внимание!-подскочи прокурорът- нота бене- тя казва :"пукнал" и това е показателно. Не е починал , не е умрял, а пукнал. Казва го със злоба.Може основателно да се твърди ,че тя е предизвикала тази смърт, поради което апелирам да се отчете като предумишлено действие от страна на обвиняемата.
- Господин съдия , считам, че уважаемият колега има нужда от квалифицирана медицинска помощ- лукаво подметна адвокатът Пелтеков- Не ми е ясно за какво апелира обвинението. Да се търси отговорност от жената , че е дала на мъжа си да яде ли? Би било твърде интересно.
- А кой е този Генчо? Преди да умре нещастникат е споменавал за някой си Генчо. Искам да зная що за персона е този…
- Протестирам!
- Протестът не се приема. Кажете кой е Генчо!-разпореди съдията.
- Ами той е този- започна госпожа Пена смутено- този, който понякога идваше , когато мъжът ми не идваше…
- Достатъчно, всичко е ясно- виеше от удоволствие прокурорът- този идва, онзи не идва и т.н.
Всъщност няма съмнение,че този Генчо е любовникът и подбудителят. Работата е ясна.- Бих казал- едно съвършенно убийство.
- Ама, че майтап, това са халюцинации, господа!- смееше се адвокатът.
- Формулирайте обвинението си !- разпореди съдията.
3

Прокурорът извади един тефтер и започна един по един да излага аргументите си.
- Първо: Напоследък покойният прекалено много се е отдал на слабостите си. Той, както е известно , е обичал повечко да хапва и да пийва, а това е било възможно, тъй като не е имал проблем с финансирането и снабдяването , за разлика от останалите граждани. Работел е в митницата.
Второ: Според свидетелките от кварталната общност, пак по тази причина, той е пренебрегвал съпружеските си задължения и е предпочитал кръчмата и чашката.
Трето: Госпожа Кочева-обвиняемата,се е чувствала пренебрегната, поради което си е намирала и утешители.
Четвърто: Последният от тези утешители е бил въпросният Генчо, който е използувал съпружеското отсъствие , за да наложи своито присъствие.
Пето: У тях възникнал пъклен план. Имали са и мотиви. Решили са да премахнат ненужния съпруг, като същевременно объркат следствието, обвинението и съда, относно начина на осъществяване.
Всъщност, процедурата е максимално проста и максимално ефективна. Решили са да го уморят с преяждане и препиване. И са осъществили намеренията си с педантична последователност.
Само по себе си в тези гладни години , да се умира от преяждане си е жив резил. И е особенно подозрително. Налице са признанията на обвиняемата Кочева, която след като изсипала на софрата една тава със свински пържоли и една каса бира , пожелала на потърпевшия- цитирам:" Пукай, да
пукнеш дано!"
Ето и веществените доказателства- цяла торба с оглозгани кокали и цяла каса празни бутилки от бира "Пилзенска" ,само последната недопита. Сам е омел всичко. Ако и това не е убийство, здраве му кажи.Господин съдия, господа съдебни заседатели, човекът не е издържал на това натоварване.
Сърцето му не е издържало и се е пръснало. Констатиран е масивен имфаркт, но той е предизвикан.
Налице е предумишлено деяние. Поради което настоявам извършителката да бъде наказана най -строго.
Прокурорът имаше изтерзан вид. Той избърса потта от челото си и отиде на мястото си.
След него веднага адвокатът Пелтеков започна пледоярията.
- Аз не чувствувам нужда изобщо да пледирам- заяви той направо.- Мотивите на колегата са си достатъчно смехотворни. Няма нито една версия, която да се приеме насериозно. Чудя се какво значи убийство от преяждане? Чудя се защо някой не вземе и мен да екзекутира по същия начин- тава с пържоли и каса бира. Господин съдия, дами и господа съдебни заседатели, готов съм да се жертвувам… Не става дори за литература, а камо ли за обвинителен протокол.
Жената дала на мъжа си да яде и пие, а той ял,пил, ял, пил като последен мамулювец, накрая пукнал, та умрял . Дайте сега да я съдим за убийство. Ама, че дивотия! Ще ни се смеят и свраките.Бих искал да зная само по каква точка от закона ще бъде съдена?
Адвокатът Пелтеков млъкна и си седна .Последният въпрос май не бе отправен към никого.
Съдебните заседатели гледаха втренчено и мълчаха като гимназисти в час по математика. Публиката, която се състоеше от няколко изпосталели старци ,също мълчеше и се свиваше в балтоните си. Мълчеше и главният съдия , но той мълчеше някак странно. Накрая удари с чукчето и вместо присъда, произнесе следната знаменателна реплика:
- Госпожо, аз също преди време овдовях. Възнамерявам,когато свърши траурът, да поискам ръката ви. Нямам и нищо против Генчо.


Р.Радев 98г.