автор: vasilisa

Отново е пролет и отново съм влюбена,
на кой ли му пука, че небето се мръщи -
тя пролетта се усеща във въздуха.
Дали е от вятъра все още прохладен
или от белия дъх на кокичета,
но така ми се иска да докосна звездите
и пак да се смея и да летя със орлите.

Отново съм влюбена и пак в когото не трябва.
Отново ми проглушават ушите с ненужни съвети -
отново съм щяла да плача и страдам
(кога ли съм плакала или съм се оплаквала!).

Била съм добавила още готина
към своята собствена календарна страница
и трябвало вече да спра със игрите
и да кандидатствам за членство в клуба на сериозните.

А животът пее омайно в ушите ми
и пак си припомням, че любовта е хубава,
и няма "недей" или пък "трябва".
Защото отново е пролет и още съм млада.