 |  Пристига по тъмно - сърдит и неверен.
Изгонен по късно от старата кръчма.
Постилам кревата, присядам до Него
и чакам да почне да ми се оплаква.
А Той свива устни - тревожи го нещо
или просто губи и в мене доверие...
Различна жена съм, но пак съм му същата -
томително обла, с разголени глезени.
Ръждив е дъхът му - заглъхващ, износен...
Къде му е утрото ? В джоба на шлифера?!
Бях стъкнала обед, но тъй недокоснат
остана да чака денят до поискване.
И нямам какво да му кажа на влизане.
Светът ме е скрил зад огнището сякаш.
Не съм му избраната, просто го чакам,
защото на моята улица всички заспаха.
Дали съм последната?! Кой го е грижа?
И първа да бях пак аз щях да отворя.
Един Мъж с грижи замръкнал наоколо,
край мойта врата на езичница с хлябове.
Пристига по тъмно...А Човекът сънува.
Нощта Му е риза и аз разкопчавам
последното копче от земните сънища.
Прекръствам се. После превъртам и ключа.
Публикувано от BlackCat на 06.03.2006 @ 14:06:51
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Когато Господ се прибира" | Вход | 17 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато Господ се прибира
от Marta на 06.03.2006 @ 15:05:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | дойде ми нещо еретично на езика, ама ...
омъчнително е, знаеш, въпреки че ми се ще да го погледна само от тази топла еротична нишка, която ми проблясва
Поздрави! |
]
Re: Когато Господ се прибира
от kamik на 06.03.2006 @ 15:18:49
(Профил | Изпрати бележка) | | !!!- Страхотно! - и утрото в джоба на шлифера...и нощта, която Му е риза и ...абе - няма защо да изброявам, като си го направила толкова истинско и образно! Ако бях Господ - щях да зная къде да се прибирам!Поздрави! |
]
Re: Когато Господ се прибира
от Ray (bdoych@abv.bg) на 06.03.2006 @ 15:44:38
(Профил | Изпрати бележка) | Много е образен стихът.
Дава ми повод да се питам такава ли е женската орисия да носи сама тежкия товар на липсата на обратна връзка или тя сама си го избира :) |
]
Re: Когато Господ се прибира
от margi на 06.03.2006 @ 16:16:28
(Профил | Изпрати бележка) | прочетох го веднъж, прочетох го втори път, върнах е за трети....браво vitsavia!!!!!
омайна езичница си ти:))) |
]
Re: Когато Господ се прибира
от vesi_lina на 06.03.2006 @ 18:39:18
(Профил | Изпрати бележка) | Докосва.
Истинско е!
Поздрав! |
]
]
Re: Когато Господ се прибира
от c_ant на 06.03.2006 @ 20:45:12
(Профил | Изпрати бележка) | | препиши го още няколко пъти и ще се получи. |
]
Re: Когато Господ се прибира
от Zen_ на 07.03.2006 @ 02:09:08
(Профил | Изпрати бележка) | Преплитане на светове и реалности... ;-))
Хареса ми, дано го е чел и Той! :)))))))
Да знае какви жени има... че май не знае! ;)))
Интересно е... определено с неопределеност! ;-))
Поздравления!! :))
_Z_
|
]
Re: Когато Господ се прибира
от Meiia на 07.03.2006 @ 14:21:12
(Профил | Изпрати бележка) | Почукай и ще ти се отвори...
----------------------------------
Видяла си го от много интересен ъгъл, някак огледално на това!
Будната душа отваря дверите си на Господ.
"Не съм му избраната, просто го чакам,
защото на моята улица всички заспаха.
Дали съм последната?! Кой го е грижа?
И първа да бях пак аз щях да отворя."
Поздрав!
|
Re: Когато Господ се прибира
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 07.03.2006 @ 14:31:23
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Права си, че е огледално...Защото винаги съм се питала как ли би изглеждала втората част : " ...ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене." Та, реших да избързам и да отворя вратата...
Благодаря ти, Meiia! |
]
Re: Когато Господ се прибира
от mojsei на 08.03.2006 @ 10:35:28
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
При теб пристигам в озарение-
да потвърдим мига човечност,
в който с божественото вдъхновение
ще продължа по път на вечност.
Създала си ми - виждам, дубликат -
до мене искаш ти да го въздигнеш,
но няма да му ставам адвокат,
а ти с мене всичко можеш да постигнеш.
С грях, в леглото ви набит,
дубликатът ми от тебе е прогонен-
заспива изтормозен и сърдит,
а аз ликувам в твоя спомен.
Топиш, налегвало те раздвоение
и мракът в страх пред теб лежи-
прибира всичкото ти примирение
и нищо повече не ти тежи! |
]
Re: Когато Господ се прибира
от mojsei на 08.03.2006 @ 12:28:43
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Честит 8-ми Март! Твоят текст ми даде възможност да покажа логиката на една притча - за началото на света, когато са тримата: Ева, Господ и Адам. Тази логика присъства в твоя текст интуитивно...а това е въпросът за раздвоението, за идеалът и реалността...Ето защо се опитах да ти покажа един логически възел, който дава богати възможности за ръзработване в много нови текстове... |
]
Re: Когато Господ се прибира
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 08.03.2006 @ 12:47:29
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | | Да, това е не по-малко интересен ракурс. В известен смисъл притчата за първородния грях иманентно съдържа не идеята за двете половини, които винаги се търсят, а по-скоро неудовлетвореността от изгубеното трето. Библейската логика може би и тук би предпочела да се има предвид троичния символ, който намира изражението си в двата полюса на раздвоението и възможния идеал. Благодаря за пожеланието и за мисленето : ) |
]
]
Re: Когато Господ се прибира
от mariq-desislava на 15.11.2009 @ 08:19:31
(Профил | Изпрати бележка) | | поздравления от друга езичница:) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 712
ХуЛитери: 3
Всичко: 715
Онлайн сега:
