Прекършена усмивка
свети празна
на пирон
забит
в гръдта
на мълчалива
болка...
Стоножка се разхожда,
смела
по голата кожа
на
спластена самота...
Кафето спи в чаша,
Два лимона се търсят
в кошница празна...
Умората се търкаля на воля,
разголила сластни бедра,
пуска лилава ръка
по контурите на тяло
с тъжна,
прашна глава...
Мечтата плаче
във фризер ръждясъл.
Чайникът свири антракт...
Прошката хлопва вратата
под носа на извинавящ се глас.
Тръгнала на разходка
се мярка полупразна водка...
Спрете старата котка,
ще си строши врата-
ха-ха-ха-
радиото се хили
с квадратна уста...
Всичко до болка познато
и чуждо се гаври с ума......