автор: nikol4o

.......................................
Пък ще си викна, запея:
Калино, моме Калино,
кой та в пола пъхна,
кат си ми толкова палава?
От теб са страхува и змея,
затуй налита на вино
/помниш ли как ти лъхна
и как му каза: Завала!.../.
Я ми стани байрактарка
в тия балкани хайдушки!
Наша запазена марка -
една мома, сто пушки.
Па да го вееш байряка
над долища, глухи клисури,
да кажат: Голяма е драка! -
тия дет са с потури.
А аз, войвода с дружина,
на бук водата ша пия,
да ма охлажда студена,
че съм човек, не машина,
видя ли хубост и вия,
и търся де да са дена.
*
Черни ти очи ще гледам,
бяла усмивка да видя.
Ако ми трепне сърцето
и се душата съвземе
/както насън е проклета/,
сам ша си кажа: Блазе ми!
Цвете иглика ша късам
и ша та с китка накича,
а със роса ша та ръся,
че ти росата прилича.
Само недей ма подхваща
да ма печеш на шиша!...
Дума хайдушка е нашта,
сърце я казва, не диша.
*
Леле, Калино, Калино,
змии ша бълваш и гущери
и съм отишъл на кино,
без да си кажа молитва.
Хем да я думам тревожен,
хем да съм още безбожен.
Виж я душата - приритва.