автор: Izabella

И ако някой ти каже, че не те обичам-
не му вярвай!
Защото аз винаги ще се взирам там.
Tочно там.
И ще те търся
в изгрева на душите ни.

И ако някой ти каже, че не те искам
ти просто се усмихни,
както се усмихва вярата
която не спира да вижда смелостта.

И ако някога напиша стихове за друг
не ми вярвай,
защото пак ще те чакам
там,
до залеза на сърцата ни..

И ако някога пръстите ми погалят отново
сянката на луната
ти не плачи,
защото няма да си спомням името ти,
а затвори очи
и помни,
че само там някъде
ще се срещнем.

И ако боли повече от непоносимост
ти не крещи,
тъй както и аз няма да крещя,
защото може би ще онемея
за нечий чужд живот.

И не поглеждай към протрити страници
с онези вълшебни мигове,
защото животът е обстоятелство,
независещо от любовта ни,

но преповтарящо извивките
на гърчещото й се тяло

до последния ни
дъх…