автор: i_naistina

В ледения град със сребърни дървета,
замразени реклами и откачили светофари,
изгревът се е пропукал по измечтаните краища.
Димящите шахти и луд, кратък смях
рисуват разглезените очи
по гърба на дремещото пристанище.
Две негърчета пръсти протягат
и грабват кафявото куфарче.
Писък, изстрел, кристална мъгла.
Онзи отсреща пуши лула и се киска.

Два пробити куотъра,
две ръце забити в стена,
два крака върху скреж без обувки.
Тяло в кървава локва,
миг без въздишка и светлина-
червено- синя. Законно крещи.
Не дишай дори!
Имаш (ли) права... да мълчиш(?)
Влизай! Не ми дреме
за шибаната ти глава!
…
Затварям очи! Днес ще разглеждам новооткрита
галерия…
Картини с ангели, летящи градини и бели стени.
Музикантът свири джаз на тромпет.
Две бучки лед
застават и се пръскат в гърлото.
Не виждам напред!
Начупват се стъпките ми.
Зейналата яма в океана,
горе би трябвало да е луна...
Ден нямаше.