автор: infinity

Няма
сънища,
в които да разкажа
как плъзват корените
след разплакало се ехо,
как сутрин слънцето рисува птици
и сияния утихващи
над конци от платина,
в които клоните разрязват
самотата си.
Короната
не трябва да е златна,
за да влюби ветровете
в себе си,
завършено,
рапсодийно узряло,
дървото пред
прозореца ми
ражда ябълки.