автор: kamik

Навярно е любов това, защото
граничи честно само с лудостта.
Обречената кожа на живота
се люби с друга кожа - на смъртта.

живот ли си и смърт ли съм - не зная,
но в страшната прегръдка на нощта
във нас са и началото и краят.
И вече няма как да те спася.

И ти не ме спасявай. Няма смисъл.
Ако не се усетим и за миг,
брегът, от изневярата ни слисан,
ще се удави. Дългият му вик

надолу ще лети и ще убива
по пътя всяка птица, всеки смях.

Не исках в този полет да съм жива.
И затова - в ръцете ти умрях.