На любов приучени,
на живот обречени.
Все по-мъдри утрини,
все по-дълги вечери.
Минало прибързано,
бъдещето - късно.
А мечтите вързани
на балкона, късо.
Мижем и се лижем,
мрем и ни е смешно.
Имаме си грижи -
нямаме си дрешки.
Тих невидим удар и -
виковете мъртви.
Вечерите - хубави.
Утрините - мъдри.