Зеленото е цвят.
Звукът е другаде.
И 100 години самота са малко
в щастливото весло на лудия,
поел напряко.
Зеленото е бряг.
Звукът е слънчев.
И къщите са мигове прокудени
в косата на косача.
И на влюбения.
Пътеката е там,
пътеката е знак,
в пастелите на рошавата памет.
И през крачките.
Поели наобратно.