автор: vran_gran

С изтъчнено мълчание
нощта ще бъде приказка,
безвремица на тайнството
В разходка за поклонници
по низпослани плочници
ще извървим докрай умората
Пределът й - ще го преминем
И тишините ни тъй плавно
те двете ще се сливат
И без да се докосваме
Упойно ще потръпват
в лъх сребърен
гърдите ни
Обичната ми бродница
у теб ще оживее
Ще се разгръщат брънките
на сънните ни тъкани
Маслинено обагрени
тъгата ще ни сплита
в насладата си хладна
Ще звънне ширинето
над сенките ни сключени
с тъкмежните си напеви
Премрежите пространствени
шептейки ще отбулят
лицето ни заветното
С крилете благовестни
на унеса политнали,
ще слизаме към залеза
на всички часове, които са едно
В пребъдния заслон
на кръг, изсечен скришно
от ствола блед на времето
Кънти - долавям, чуваш -
безмерът смел на стъпките
в уречен вечен кът.