автор: Svetozar

Посветено на един сезон

Да заспиваш с едничката мисъл
за пленила сърцето ти обич,
да откриваш внезапната радост
от уханна трева във полето,
да извира дъждът от очите
и да пълни бокал безнадеждност,
да стопява във теб ледовете
малко палаво слънчево зайче,
да политаш и падаш във пропаст,
суета и тъга да познаеш,
да твориш и търпиш,
да живееш...