автор: Marta

Mалко поглед по ревера ти полепнал,
малко блясък в очите ти останал,
бледа следа от червило по ризата,
парфюмен нюанс - цветно дихание.
Невидимо си татуиран с нея-
другата, различната, самотната,
която на безсолните шеги се смее
и те гледа в очите - за нея си Господ.
Когато си тръгнеш прегръща
чехлите, които са само твои,
облича халата ти, връща
лентата и се усмихва на спомена.
Нея имаш извън живота си,
тя е твоята тайна реалност,
извън жената, децата и котката-
тя е там, търпелива до крайност.
Бързаш да я изчеткаш от дрехите,
припряно да скриеш блясъка,
когато се връщаш под стряхата-
благоверната за вечеря те чака.
Изслушваш пороя от думи,
дъвчеш, кимаш съвсем механично,
не забелязваш, че на гърба ти
една дума виси самичка,
една дума, неизречена, няма,
една дума с поглед изпратена,
една дума казваща само:
"ОСТАНИ", мое проклятие.