автор: mavar

Във всяка нощ ще се събуждаш,
угрижена за бъдещите дни! Децата си,
грижливо да загърнеш! Да разцелуваш,
бледите страни и обичтта ти да ги стопли,
да ги накара да боли...!

Да помнят майчиното рамо и мъката,
с която ги роди! Една сълза да парне тамо,
където трябва да гори! Една въздишка да отронят!
Гърдите! Техните гърди, привикнали да те отричат,
когато много ги боли!

И с всяко утро огласило пътеката на много дни,
синовна обичта да гони нощта от твоите очи!
За да повярваш, че ги има! За да повярваш, че и Ти,
била си майка и любима! И пак ще си! И пак ще си...!