Път
трънлив,
но Път!
В безпътица ли
ти изпаднеш...
Душата започва
да вие...
Небето в миг
почернява...
Мрак настъпва
непрогледен...
Пространството
навред заглъхва ...
И
Гледаш,
но не виждаш...
Глух за света
ти ставаш...
Изнемощяваш!
Тогава
само сърцето
живее ...
и се гърчи
без всички тези възприятия
и отива то
на разпятие!
Не!
Не давай сърцето
на тези сили черни!
Пази го!
Додето
Път има!
Додето
Слънце грее!
Додето
вятър вее!
Додето
бури има!
Додето
изгрев има!
Додето
залез грее!
Додето
си под небето!
И мястото ти горе
е незаето!
Господи,
дай сила на всеки!
В безпътица човек щом е - да успее
това състояние да преодолее!
10:04 28.02.2006