автор: gadina_

И тебе те предадох както предният,
и по-предишния, и този преди него.
Сегашният се мисли за последния,
(дори идея няма колко е далеко... ).
И вече знам, че всяко, всяко чувство,
душите ни що пълни без остатък
отива си... И после си пред избор -
припомняш сам или давай нататък.
Не ми е трудно да си го призная -
заменям самота - за споделеност,
че глупости са си това за краят -
съдбовен бил и предопределеност.
Да, глупости! Предавам тишината,
за малко думи, даже и фалшиви.
Предавам си с охота самотата
за нечий смях и погледи игриви.
Предавам после фалш за тишина.
На празния - усмихвам се красиво,
на мръзнещия - давам топлина,
на апатичния пък - оцветявам "сивото".
Да, глупаво е, знам го, и разбирам,
на неразбралите обаче го споделям:
Не на любов живота се базира -
ами... цинично е - постеля, след постеля.

Най-глупава е любовта ГОЛЯМА
щом истината е една, тревожна:
най-истинска и най-вълшебна тя е,
за сметка на това и невъзможна.