ако е есенно в душата ти небе
недей валя над тази пустота
вземи ме течен и без име
прероди мен
точно в онова
което пожелах да съм
в онзи безтегловен
сън
когато с полъха на вечен
май
последното е първи знак
за бъдеще
и няма край
това което ражда
зрак
в пространствата лишени
от вина
ако е есенно в душата ти небе
недей да стенеш в гръмотевици
не се разсипвай
и не напоявай
рожденните ни дати от преди
с които се прераждахме
за щастие
то е
състояние в което няма
време
и ако в всеки момент на раздялата
имах небе
то щеше да сълзи
смолисти вечери
и дни
в предели от ранени бавни мисли
заглъхващи
в блясък от
гръмотивица като последен
дъх
на счупен в въздуха
покълващ стрък
отишъл си за да е вечен.