автор: mavar

Бих, искал нещо да ти кажа,
но може би е късно и така,
ще бъде по-правдиво да накажа,
надеждата във моята душа!

Защото виждаш вън е зима,
а календарът Марта извървя,
а в мен и може би и в теб,
незрима, цъфна пролетта!

Кокичета видяхме, но след тях,
не тръгнаха синчец и теменуги,
синигерче, не литна с чуден глас,
от зимният ни сън да ни събуди!

Във тоя кръговрат на безразличие,
сред пустота и нищета,
трябва ли все още да обичаме!
Нима е суета?
Във мен, във теб да идва Пролетта?!