автор: feniks

Да те нося в ръце,
на кръстопът,
сред тъмните ти вени.

Да бъдеш прерязваща
небесна линия в
устните ми.
Да си пъпната връв на
вплетените ни очи.
По коленете ми
да се стича твоето
речно
дихание.
Да ухая на теб,
току-що съблякъл
луната.
Да ухаеш на
узряла приказка.
Сред косите ми
да се сгушва
премръзналото ти
неверие.
И капки отлежала вяра
да пълнят гънките
на
лактите.
Да съм нафора,
която
тайно наднича
от зениците ти.
Да бъда топъл извор ...
и ще ме
отпиеш
в третото утро на
скрития копнеж
един миг,
преди
зазоряване.