автор: zdratch

Лястовице моя бяла,
все по жицата ли
да те търся?
От далеч
за мен
си долетяла,
но далеч
от мене бързаш.

Покрай мене
жици много.
Целият живот
във жици
е заплетен...
Търся,
търся неуморно,
търся те
до придъх сетен.

Лястовице моя бяла,
остани в душата скрита,
остани във мен,
от мене неоткрита.