автор: alisa

Ако аз поумнея той няма да дойде.
За какво му е бряг на морето изобщо?
Сто вълни ще са само измислена прошка,
като милост за нечии шантави нощи.
Няма милост, когато от бурята тръгваш
да намериш за себе си вярното дъно.
Никой, дето е верен на себе си, не се лъже,
че държи хоризонта, когато се съмне.
Няма всъщност причини морето да бъде виновно.
И на мен не ми трябват такива причини.
Всеки бряг, всеки път след това се опомня.
Затова и сега бреговете ги има.
Има стъпки по пясъка. Други минават.
И реди пасианси от миди скучаещо времето.
Него просто го няма отдавна, отдавна...
А пък аз го очаквам на ръба на Вселената.