Вият телата с обърнат хастар -
най-после истински голи.
Дълго повръщах небесен нектар -
с теб ще летя надолу.
Право към ада от ревност и страх.
Къкрят в казана още
чуждите нощи, в които живях.
И твоите чужди нощи.
Ще ги разбъркаме с тежки криле -
додето станат на каша.
И ще пробием под ада - небе.
Метър на два, но наше!