"...Между върховете и дълбокото
единствено достъпно е по стръмното..."
thebigplucky
Уча се да пазя равновесие
или си го нося много в себе си.
Здраво се държа за всяка дума,
вкопчила съм се в сълзата си.(Не плача.)
Качвам се обратно все по свлачищата
и не мисля за каквото трябва
или за когото - все е тая.
Казах ли ти, че така разказвам
само ако няма за разказване,
само ако аз съм го сънувала,
Другото е просто много здраве
на ония дето все ми вярват.
Скъпи са ми триците, не хляба.
(Скъпите неща са все по-малко.)
В стари градове не съм се връщала
сигурно от миналите си животи.
Виждал ли си как се тръшва портата
и резетата излайват като кучета.
Пак съм се изгубила, а ключът
е изгубен още от ковача,
дето го ковал и го заричал
да отключва само верни пътища.
Много ми е трудно да се спускам
все на долната земя, да търся нещо.
Оня в сянката, разбира се, не ме дочува.
Сигурно говоря много тихо
или искам някой да разбира
морза на голямото мълчание...
Другото е толкова неистово,
че боли, а ти това го знаеш.