автор: arwenundomel

Имало едно време едно убито германче. То било толкова смотано и езика му толкова вързан, че една мома не можело да засуче покрай себе си, щото те тамошните моми все много нагоре гледали и си търсели отворени момци.
Един ден баща му заръчал да ходи да си търси мома и да я доведе в големия 3етажен палат, за да го напълни с деца и да са много щастливи. Обещал му да му завещае палата с всички екстри вътре.
Тръгнал момъка накъдето му видели очите. Обикалял села и паланки. Ама и избирателен бил момъка - търсел си мома лична, лична и прилична, стройна и напета, като фиданка да е, че и умна и устата да си пада, ама да не посяга към димящите пръчици, към огнената вода и да иска да му дари много челяд.

Една вечер останал той да пренощува в едно голямо село в къщата на една мома. Не бил той очарован много от домакинята си че много му понамирисвала на тютюнец и правел вече планове накъде ще му видят очите на другата заран, когато на вратнята се похлопало и дошла гостенка.

Когато убитото германче видяло гостенката, ума му се замаял. Това била момата, която той търсел. Не му трябвало друга. Решил се и придумал момата да ходи с него. Момата кандисала, щото за нея той не бил убито германче а един снажен и личен момък с голямо чело и грейнали очи. Пристанала му тя и спретнали една кротка венчавка.
На смърния си одър отеца на убитото германче склопил щастлив очи, щото познал в очите на снаха си тази, която ще напълни палата с детска глъч и смях.

Момата изпълнила заръката на свекъра си и наистина в скоро време селото се огласяло от щастливия смях на 2 прекрасни деца родени от любовта на 2 сродни души намерили се по белия свят