автор: zdratch

Орачо мой,
най-трудно е
да изореш
земя, която
ти принадлежи;
най-трудно е
да разбереш
кое от сятото
ще изкласи-
дали грижливо
хвърляното зърно
или изпуснатия плевел
във браздата -
дали случайно
няма да замръзне
надеждата
за плодорие
в земята.

Орачо мой,
недей
нехайно отминава
когато сметнеш,
че си изорал земята.
След всяка зима
пролетта настъпва,
но много често
пак на зима
се натъква.